Моето водещо емоционално състояние - ползи и негативи

Знам, че съм писала вече за себе си, но ние нали това правим тук - поне аз - откровени сме в изразяването на себе си, на нашите гледни точки за света, хората и себе си. В предишното си есе се сравних с мелодия - тя е всякаква - отговаря на променливото ми настроение. Бих добавила и стихия - огън, когато всичко в мен бушува, протестирайки срещу несправедливостта или изгаряйки в любовен плам; потоп - понякога се изненадвам колко думи мога да излея върху вас, когато знам че съм права, когато отстоявам своето; вятър - леко носещ се по течението, минавайки, уж безцелно, през всички улички, гори и хора, но винаги стремящ се към заветната цел. Но тези думи описват всички мои емоционални състояния - толкова много и толкова бързо менящи се, че някак трудно бих очертала водещото. А може би за всеки е сравнително по-трудно да заговори за себе си - ако е за някой друг - веднага. Когато правих тест за темперамент (сангвиничен, холеричен, флегматичен, меланхоличен), половината качества, описващи всеки поотделно, бяха за сангвиничен и холеричен тип - по равно. Като се замисля, радостта от живота, леснотата, с която забравям за дребните проблеми и пречки, вечно дежурната усмивка - всяка сутрин, при вида на познат човек (било и продавачката в магазина, в който съм пазарувала миналата вечер), при ново запознанство, истеричният смях при някой виц, самата ми вътрешна нагласа, стремяща се към хармония - с природата, с хората - бих казала категорично, че задоволство и щастие е ежедневното ми емоционално състояние. Но ако някой по някакъв начин се опита да обиди мен, приятелите ми, или дори някой неоправдан минувач, да му мисли - такъв гняв се изсипва върху него, такава избухливост, че понякога (но винаги след избухването), се прибирам вкъщи и рев, рев до скъсване. Понятие нямам откъде се поражда у мен този надигащ се вулкан. Понякога за нечие минимално повишаване на тон или при участие в някакъв спор, или дискусия - толкова навътре приемам ситуацията и се вълнувам, че не усещам кога гласът ми се извисява над всички други и залива, залива със защитаващи думи и примери. Някакъв дуализъм усещам при втори прочит на написаното, но тези двете - радост и гняв - на пръв поглед толкова несъответстващи и конфликтни едно с друго, са моите водещи емоционални състояния. Освен, ако мога да кажа, че променливото ми настроение се води за водещо емоционално състояние.

Всяко нещо в живота има и положителни, и отрицателни качества. Ще си кажете: „Каква негативност виждаш в радостта?" Наистина по-зареждащо с положителна енергия от искрената усмивка и ясно изразеното щастие у човек няма, но тогава сериозността у даден човек отива на кино. Човек си мисли: „А, тя е готина, усмихната, забавна - винаги е хубаво да прекарвам времето си с нея, но когато нещата „загрубеят” и трябва да се върши сериозна работа, предпочитам да се доверя на тихата, но дълбока вода - тя не говори много-много и не обича чак толкова да обикаля кръчми и барове, но е сериозна и на нея може да се разчита, а с пърхащия, свободно шаващ електрон ще си разправяме смешки след като си свършим работата. „Колкото и да ви уверявам, че ведрата ми усмивка не пречи на борбената ми натура, която е готова да защити правдата, едва ли ще ми повярвате, а и е трудно да изграждаш мнение за себе си пред хора, подвластни на първото впечатление. Може би са прави - не само, че не свалям розовите очила от очите си (при което съм в състояние да разбера причината на някой убиец за деянието му), ами, за разнообразие, си слагам шарените, които пречупват призмата на хиляди квадратчета, показващи всяка отделна гледна точка. Навярно това е ползата от радостния ми, хармоничен поглед към света - мога да намеря общ език с всеки и за всичко, мога да избърша сълзите на приятелите си и мога хедонистично да попивам удовлетворение, дори от погалване на някое улично куче. Как казваха хората - „Спри за миг и помириши розите.” Е, аз се спирам. Освен ако вече не съм вкопчена в бясната прегръдка на яда. Почти излишно е да казвам колко негативи произлизат от него. Като започнем с някое неволно нараняване на приятел, родител, минем през лошото впечатление, което създавам у околните на моменти, както и раждането на някои неприятели и стигнем до ненужните нерви, които похабявам и отвратителното съжаление и самосъжаление след бурята. Единствената полза, която откривам е, че в някои определени случаи, някои хора си заслужават яростта ми - истината боли, но лъжата боли два пъти повече. А може би тази парадоксална дуалистичност се разбира по някакъв начин. Колкото и да съм понесена по розовото течение и на пръв поглед несериозна, толкова и не бих понесла да се подиграят с мен или да не ми се чуе становището, което все пак може да се окаже вярно. Може би тези двете ще се окажат доведени сестрици и биха си помогнали една на друга. Гневът все пак ми помага донякъде да възприема сериозно нещата и да защитавам, и да се боря за правдата. Но все пак трябва да открия баланса между двете, а не да избухвам за щяло и нещяло. Може би радостта тогава пък ми подава ръка. Но въпреки това съм изпускала аромата на някои рози, и то красиви рози. А колко дяволски трудно е понякога да уцелиш точния момент - в който да избухнеш на правилното място и в който хармоничното отношение да надвие гнева, който понякога разрушава розовия ми свят и шарените пречупвания започват да се сливат, което носи тъга. Хубавото в моя случай, което предполагам идва от сангвиничния тип, е че лошото настроение и ядът ми минават лесно. Жалкото е, че не при всеки е по този начин и някой свръхчувствителен човек няма да разбере моето неразбиране защо толкова се е обидил и докога ще продължава да бъде обиден. А за тази обида е виновен гневът. Наистина жалко, защото човек не би могъл да живее сам за себе си и определено не трябва да забравя, че не всички реагират като него и не всички биха приели неговото мнение. Поне е добре, че шарените пречупвания все пак, все някога (дано не винаги е късно), възвръщат старата си форма, която определено не е слята и размазана.

събота, 29 май 2010 г.

Четиримата, които ще срещнеш в живота си!


Животът, това е процесът по търсенето и намирането на любовта, а всеки човек се нуждае да срещне по пътя си своите четирима.

Първият, това си самият ти. Вторият е този, когото обичаш най-много. Третият е този, който те Обича най-много, а четвъртия е този, с гогото прекарваш остатъка от живота си.

В живота си, първо ще се срещнеш с този, когото обичаш най-много и ще научиш какво е усещането да си влюбен. Понеже вече знаеш как се усеща любовта можеш да откриеш този, който ще те обича най-много.

След като си обичал и са те обичали вече ще знаеш от какво имаш най-много нужда. Тогава ще намериш човекът, който е най-подходящ за теб и с когото ще можеш да споделиш остатъка от живота си.

За съжаление, в истинския живот тези тримата не са един и същ човек.

Този, когото обичаш най-много, не те обича.

Този, който те обича най-много, не е този, когото ти обичаш.

А този, с когото прекарваш остатъка от живота си не е нито този, които те е обичал най-много, нито този, когото ти си обичал най-много.

Той е просто човекът, който се е бил на точното място в точното време. Ти кой си в живота на останалите хора?

Няма човек, който умишлено да промени чувствата си. Когато те обича, той наистина те обича. Но и когато вече не те обича, той наистина не те обича повече. Когато те обича, може да се престори че не те обича. Същото се случва и когато не те обича повече, няма начин да се направи, че те обича.

Когато някой не те обича и иска да те напусне ти трябва да се замислиш дали все още го обичаш. Ако също като него не го обичаш вече, не си позволявай да се опитваш да го задържиш само заради гордостта си. Ако все още го обичаш, би трябвало да му пожелаеш щастие и да се надяваш, че някой ден ще бъде с онзи, когото ще обича най-много, не го спирай да намери този някой. Ако му попречиш да намери щастието, това е показателно, че ти повече него обичаш. И ако не го обичаш, какво право имаш да го обвиняваш за това, че чувствата му са се променили?

Любовта не е желанието да приетжаваш. Ако харесваш луната, можеш да я задържиш в басеина си. Но лунното сияние пак ще те осветява. С други думи, когат обичаш човек е хубаво да намериш друг начин да го имаш. Позволи му да се превърне в незабравим спомен.

Ако наистина обичаш някого, трбява да го обичаш за това, което е. Обичай го заради своите добри и лоши страни. Можеш да пожелаеш да стане такъв, какъвто искаш да бъде, само защото го обичаш. Ако той съумее да се промени и да стане такъв, какъвто го искаш, ти повече няма да го обичаш.

Когато наистина обичаш един човек не търсиш причини. Ти просто знаеш, че независимо кога и къде, в добро или лошо настроение, ти искаш той да е с теб. Истинската любов е когато двама човека могат да преминат през най-тежките проблеми без да си искат обещания и да изброяват критерии.

В една връзка понякога трабва да полагаш усилия и да даваш, не винаги да си на страната на получаващия. Да си далеч от другия е нещо като тест. Ако връзката е силна, тогава можеш да признаеш единствено поражение. Истинската любов никога не може да се превърне в омраза.

Когато двама човека са влюбени, те искат от другия клетви, обещания.. Защо? Защото не си вярват един на друг, те не вярват на своят любим. Тези клетви и обещания са безполезни. Океаните пресъхват, но моята любов ще остане непроменена! Ние знаем, че небето никога няма да падне, океанът да пресъхне. Дори и да се случи, ще бъдем ли живи тогава?

Внимавай когато даваш обещание, не обещавай неща, които не можеш да изпълниш.

Кълни се в неща, които никога няма да се случат, защото никога просто няма да настъпят, така че няма вреда да го правиш случайно. И запомни да се заклеваш в неща, които никога няма да станат е най трогателно!

В една връзка, това, което казваш е едно, но това което вършиш друго. Този, който говори не вярва, но и другия който слуша, също не вярва.

Коя личност си намерил до сега? В този толкова голям свят, кого намери? И кой те намери?
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)