Моето водещо емоционално състояние - ползи и негативи

Знам, че съм писала вече за себе си, но ние нали това правим тук - поне аз - откровени сме в изразяването на себе си, на нашите гледни точки за света, хората и себе си. В предишното си есе се сравних с мелодия - тя е всякаква - отговаря на променливото ми настроение. Бих добавила и стихия - огън, когато всичко в мен бушува, протестирайки срещу несправедливостта или изгаряйки в любовен плам; потоп - понякога се изненадвам колко думи мога да излея върху вас, когато знам че съм права, когато отстоявам своето; вятър - леко носещ се по течението, минавайки, уж безцелно, през всички улички, гори и хора, но винаги стремящ се към заветната цел. Но тези думи описват всички мои емоционални състояния - толкова много и толкова бързо менящи се, че някак трудно бих очертала водещото. А може би за всеки е сравнително по-трудно да заговори за себе си - ако е за някой друг - веднага. Когато правих тест за темперамент (сангвиничен, холеричен, флегматичен, меланхоличен), половината качества, описващи всеки поотделно, бяха за сангвиничен и холеричен тип - по равно. Като се замисля, радостта от живота, леснотата, с която забравям за дребните проблеми и пречки, вечно дежурната усмивка - всяка сутрин, при вида на познат човек (било и продавачката в магазина, в който съм пазарувала миналата вечер), при ново запознанство, истеричният смях при някой виц, самата ми вътрешна нагласа, стремяща се към хармония - с природата, с хората - бих казала категорично, че задоволство и щастие е ежедневното ми емоционално състояние. Но ако някой по някакъв начин се опита да обиди мен, приятелите ми, или дори някой неоправдан минувач, да му мисли - такъв гняв се изсипва върху него, такава избухливост, че понякога (но винаги след избухването), се прибирам вкъщи и рев, рев до скъсване. Понятие нямам откъде се поражда у мен този надигащ се вулкан. Понякога за нечие минимално повишаване на тон или при участие в някакъв спор, или дискусия - толкова навътре приемам ситуацията и се вълнувам, че не усещам кога гласът ми се извисява над всички други и залива, залива със защитаващи думи и примери. Някакъв дуализъм усещам при втори прочит на написаното, но тези двете - радост и гняв - на пръв поглед толкова несъответстващи и конфликтни едно с друго, са моите водещи емоционални състояния. Освен, ако мога да кажа, че променливото ми настроение се води за водещо емоционално състояние.

Всяко нещо в живота има и положителни, и отрицателни качества. Ще си кажете: „Каква негативност виждаш в радостта?" Наистина по-зареждащо с положителна енергия от искрената усмивка и ясно изразеното щастие у човек няма, но тогава сериозността у даден човек отива на кино. Човек си мисли: „А, тя е готина, усмихната, забавна - винаги е хубаво да прекарвам времето си с нея, но когато нещата „загрубеят” и трябва да се върши сериозна работа, предпочитам да се доверя на тихата, но дълбока вода - тя не говори много-много и не обича чак толкова да обикаля кръчми и барове, но е сериозна и на нея може да се разчита, а с пърхащия, свободно шаващ електрон ще си разправяме смешки след като си свършим работата. „Колкото и да ви уверявам, че ведрата ми усмивка не пречи на борбената ми натура, която е готова да защити правдата, едва ли ще ми повярвате, а и е трудно да изграждаш мнение за себе си пред хора, подвластни на първото впечатление. Може би са прави - не само, че не свалям розовите очила от очите си (при което съм в състояние да разбера причината на някой убиец за деянието му), ами, за разнообразие, си слагам шарените, които пречупват призмата на хиляди квадратчета, показващи всяка отделна гледна точка. Навярно това е ползата от радостния ми, хармоничен поглед към света - мога да намеря общ език с всеки и за всичко, мога да избърша сълзите на приятелите си и мога хедонистично да попивам удовлетворение, дори от погалване на някое улично куче. Как казваха хората - „Спри за миг и помириши розите.” Е, аз се спирам. Освен ако вече не съм вкопчена в бясната прегръдка на яда. Почти излишно е да казвам колко негативи произлизат от него. Като започнем с някое неволно нараняване на приятел, родител, минем през лошото впечатление, което създавам у околните на моменти, както и раждането на някои неприятели и стигнем до ненужните нерви, които похабявам и отвратителното съжаление и самосъжаление след бурята. Единствената полза, която откривам е, че в някои определени случаи, някои хора си заслужават яростта ми - истината боли, но лъжата боли два пъти повече. А може би тази парадоксална дуалистичност се разбира по някакъв начин. Колкото и да съм понесена по розовото течение и на пръв поглед несериозна, толкова и не бих понесла да се подиграят с мен или да не ми се чуе становището, което все пак може да се окаже вярно. Може би тези двете ще се окажат доведени сестрици и биха си помогнали една на друга. Гневът все пак ми помага донякъде да възприема сериозно нещата и да защитавам, и да се боря за правдата. Но все пак трябва да открия баланса между двете, а не да избухвам за щяло и нещяло. Може би радостта тогава пък ми подава ръка. Но въпреки това съм изпускала аромата на някои рози, и то красиви рози. А колко дяволски трудно е понякога да уцелиш точния момент - в който да избухнеш на правилното място и в който хармоничното отношение да надвие гнева, който понякога разрушава розовия ми свят и шарените пречупвания започват да се сливат, което носи тъга. Хубавото в моя случай, което предполагам идва от сангвиничния тип, е че лошото настроение и ядът ми минават лесно. Жалкото е, че не при всеки е по този начин и някой свръхчувствителен човек няма да разбере моето неразбиране защо толкова се е обидил и докога ще продължава да бъде обиден. А за тази обида е виновен гневът. Наистина жалко, защото човек не би могъл да живее сам за себе си и определено не трябва да забравя, че не всички реагират като него и не всички биха приели неговото мнение. Поне е добре, че шарените пречупвания все пак, все някога (дано не винаги е късно), възвръщат старата си форма, която определено не е слята и размазана.

събота, 29 май 2010 г.

Реалити вълнения



* Ако участниците в Биг Брадър те дразнят, въпреки че не го гледаш, огледай се около себе си. В твоя блок сигурно половината са същите като тях, а другата половина са пенсионери. Погледни навътре и към себе си – ти едва ли много по-нормален от тях, като се замислиш. Затова бъди толерантен и не изхвърляй телевизора!


Биг Брадър дразни

От около няколко месеца сме свидетели на поредната доза простащина, свински обноски и селски манталитет в националния ТВ ефир. Благодарение на семейния епизод на реалитито, можем да се ,,насладим” на нечленоразделната реч на провинциалисти от всякакъв вид и калибър. Селската чест е мощно представена от всевъзможните диалектни форми на българския език. Непроизводими бисери се сипят в този пореден брадър, думите, които чуваме, не биха могли да се изпишат с букви дори и на санскрит. Защото още не е измислен езикът, чиято писменост да успее да предаде невероятните диалектизми на участниците.

Но това не е всичко - на зрителя е предложена ежедневна, по-скоро ежечасна доза агресия. От една страна тя ни е представена от няколко кроманьонски мъжки архетипа,
всеки от които е натоварен и съответно натоварващ другите със своята непоколебима житейска философия, в която по същество ценностната система е подредена по уникално примитивен начин. Гордостта, сребролюбието и суетността са на върха, а човешкото, хуманното, ако въобще присъства, се класира някъде между оригнята, издавана от шкембестия ,,мъжкар”, и самодоволната му физиономия, след като е напсувал собствената
си жена. Нежният пол, от друга страна, е представен от фигури, за които думата морал не значи нищо повече от тема, по която могат да си почешат езиците и да позлорадстват. Създава се общото впечатление, че тези жени отдавна са загърбили семейните ценности и са се превърнали в гротески на майки, на порядъчни жени. Спорът между тях е с колко е преспала тази или онази, колко пари са похарчили за нейните прищевки ухажорите, коя по-успешно манипулира околните и все в този дух.

Отношенията между мъжа и жената в това реалити са тема, достойна за докторат по психология на примитивния провинциалист, ако имаше такава наука. Толкова ужасяваща грозотия в общуването, такава злоба, такова незачитане на другия са неща, които не заслужават дори и капчица ефирно време. Такива екземпляри са интересни чисто научно за друга наука – психопатология. Тя изследва патологичните изкривявания и прави опити
да намери причинителите, както и да лекува симптомите. Но къде се корени причината достатъчно голям човек, гласоподавател, да псува като каруцар майката на децата си, и то пред тях? Или пък млада жена да истеризира непрекъснато и да има определено к…..о поведение?

Как моделите, подбрани от сценаристите, отговарят на предварителната заявка на продуцентите, че Big Brother family ще се яви в качеството си на представителна извадка на българското семейство? Тези затлъстели, прости и ограничени ,,селяндури” ли са представителни за българина? Или пък тези жени, издигнали в култ материалното и използващи главно каруцарската лексика и фразеология?

Колко пъти СЕМ трябва да препоръчва на сценаристите да избягват да показват сцени на насилие и диалози с нецензурно съдържание? Защото реалитито се излъчва във време, в което децата имат свободен достъп до ефира. Аз лично бих се притеснил, и то доста, ако моето дете има достъп до това предаване. А вие?

Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)